Вярваш ли в демони? А в духове? Вярваш ли в такива същества, които се вселяват в теб, контролират те и не пускат? 
Вярваш ли?
Аз да. Виждала съм сиянието на едно такова "нещо". Виждам го всеки път, когато погледна в очите на мама. На пръв поглед те са същите като моите. Зелени. От нея съм ги взела. Само че нея я няма там. Виждам само това нещо как я тормози, как я контролира и не я оставя на мира. 
Отдавна не съм говорила с мама. Нещо говори вместо нея, заклевам се! То ми се смее, подиграва ми се. Вижда колко много я обичам и иска да ме разкара от нея. Иска да я изяде и да ми я вземе. 
Аз съм просто дете. От много малка съм без майка. Алкохолът ми я взе. Той не я пуска. Дави я. Трови я. В кръвта й е. Във всяка клетка. Дебне и чака. Не е оставил нищо от мама. 
Така добре те изиграва. Бърка се в мозъка на хората, взема решенията вместо тях. Алкохолът е отровата, която ти пречи да мислиш и да си нормален! Гони всички, които обичаш. Бяга от тях. Оставя те да си самотен и те разяжда от вътре. Така направи и с мама. Не мога да й помога, колкото и да се опитвам. Тя не слуша. Единствено мога да я гледам как се съсипва от страни. И не знам дали това, че тя умира или фактът, че нищичко не мога да направя е по - зловещ и жесток. Мъчно ми е. Толкова съм самотна. Не мога да повярвам, че има нещо на този свят, което не се оправя с любов. Мислих си, че ако я обичам достатъчно ще я спася. Мислех, че любовта ще й помогне. Не. Не е достатъчна. Не съм достатъчна и аз.